Колко пъти сте се возили в претъпкана до тавана маршрутка, чувствайки се като риба в консерва или чувал с картофи? Убеденa съм, че нещо подобно ви се е случвало поне веднъж в някоя от десетките маршрутки, които ежедневно кръстосват столичните улици.
Нека да анализираме какво представляват маршрутките. Какво представлява всъщност този бизнес? Това е услуга. Срещу определена сума превозното средство ви транспортира от т.А до т.Б. В цената е включено експертно шофиране и абсолютно винаги нарушения на правилника за движение.
Никой никому не отстъпва място в маршрутките. Не съм забелязала дали това важи и за бременните жени. Маршрутката, изглежда, е друго обществено пространство. Вид такси. Един чужденец беше буквално възприел това твърдение и веднъж се беше разпушил в маршрутката. Шофьорът го толерираше. На влизане и на излизане обикновено поздравяваме шофьора. Но който превари, той сяда. Изглежда, че правилото да отстъпваме мястото си на по-възрастния, не важи в маршрутките. В останалия обществен превоз като че ли то все още важи. Не както по тоталитарно време, но важи. По-малко патриархално настроени ли сме станали? Или сме не-патриархални само в маршрутките…
Обичам, когато някой седне на мястото до пътеката, докато мястото до прозореца стои празно. Това става и в другия градски превоз, но там все пак е широко. „Скоро слизам” е най-честото оправдание. На въпроса „Къде слизате?” най-често те поглеждат подозрително. Сядаш на вътрешното място и разбира се, оказва се, че този до пътеката слиза след тебе. Отново го прекрачваш, като внимаваш все пак да не го настъпиш, защото можеш да получиш някоя „благословия”.
Шофьорите пушат, слушат всякаква музика - най-често високо. Когато им обясниш, че все пак не си тръгнал на излет, а отиваш на работа или се връщаш претрепан от работа у дома, те те изглеждат смаяно и ти обясняват как работят две смени и само високата музика ги поддържа във форма.
Претъпкана маршрутка. Адска задуха. Някой моли шофьора поне да спре парното, тъй като обстановката е станала прекалено задуш(ев)на. „Отворете си прозореца”, мъдро ни съветва шофьорът. Ама прозорецът не се отваря, защото е затапен..
За билетчетата да не говорим…Не разбирам по каква система шофьорите определят кога да ти дадат и кога да не ти дадат билетче. По-често не дават…
Разписанието е просто блян, като Бойковите задръствания са прекрасно оправдание. Прилагам линк с маршрута на случайна маршрутка http://www.vbox7.com/play:d23e072a а ето и резултата на идейниа шофьор
Шофьорът продава билети (някой път само взима пари) докато кара, спира внезапно независимо къде се намира в случай, че види някой да махне, с което се получават екстремни ситуации.
Спрях една маршрутка, номер няма да казвам, със запотени джамове, нищо не се виждаше вътре, и влязох. Тогава бях изненадана, ужасно изненадана, и то не приятно.
Може да звучи като виц, но за една минута успях да преброя тридесет души в автомобил, предвиден за не повече от четиринадесет пасажери, при това седнали. След като успях да се хвана за един лост, за да не падам при всяко набиване на спирачките (един приятел си беше спукал едно ребро по този начин в друга маршрутка, съвсем сериозно), започнах да се адаптирам и да разглеждам внимателно останалите пътници. Правостоящи пенсионери и седнали пубери с халки на носовете и слушалки на ушите. Само аз ли бях възмутена, не се знае, всички си мълчаха.Единственият щастлив човек в тази бъркотия беше шофьорът, който си броеше паричките на всеки светофар и тактично звънеше на колегите си да ги пита къде са, явно много се обичат тия момчета. Мъчението ми продължи около двайсет минути, приближавах дестинацията си, когато нещо абсурдно се случи - колата спря, за да се качи още един човек. Както казах и преди, нямаше повече място дори и за малко дете. Изведнъж една дама се обади:- Господине, как ще се поберем, не е възможно!Маршруткаджията като печен бизнесмен отговори:- Е как, госпожо, ще се мръднете назад и готово, ще се сместим!
Пътуването в маршрутка трябва да се обяви за екстремен спорт. далеч по-голяма ръганица отколкото в градския е и те карат такива пози да усвояваш, че йогата е нищо пред това.
Нека да анализираме какво представляват маршрутките. Какво представлява всъщност този бизнес? Това е услуга. Срещу определена сума превозното средство ви транспортира от т.А до т.Б. В цената е включено експертно шофиране и абсолютно винаги нарушения на правилника за движение.
Никой никому не отстъпва място в маршрутките. Не съм забелязала дали това важи и за бременните жени. Маршрутката, изглежда, е друго обществено пространство. Вид такси. Един чужденец беше буквално възприел това твърдение и веднъж се беше разпушил в маршрутката. Шофьорът го толерираше. На влизане и на излизане обикновено поздравяваме шофьора. Но който превари, той сяда. Изглежда, че правилото да отстъпваме мястото си на по-възрастния, не важи в маршрутките. В останалия обществен превоз като че ли то все още важи. Не както по тоталитарно време, но важи. По-малко патриархално настроени ли сме станали? Или сме не-патриархални само в маршрутките…
Обичам, когато някой седне на мястото до пътеката, докато мястото до прозореца стои празно. Това става и в другия градски превоз, но там все пак е широко. „Скоро слизам” е най-честото оправдание. На въпроса „Къде слизате?” най-често те поглеждат подозрително. Сядаш на вътрешното място и разбира се, оказва се, че този до пътеката слиза след тебе. Отново го прекрачваш, като внимаваш все пак да не го настъпиш, защото можеш да получиш някоя „благословия”.
Шофьорите пушат, слушат всякаква музика - най-често високо. Когато им обясниш, че все пак не си тръгнал на излет, а отиваш на работа или се връщаш претрепан от работа у дома, те те изглеждат смаяно и ти обясняват как работят две смени и само високата музика ги поддържа във форма.
Претъпкана маршрутка. Адска задуха. Някой моли шофьора поне да спре парното, тъй като обстановката е станала прекалено задуш(ев)на. „Отворете си прозореца”, мъдро ни съветва шофьорът. Ама прозорецът не се отваря, защото е затапен..
За билетчетата да не говорим…Не разбирам по каква система шофьорите определят кога да ти дадат и кога да не ти дадат билетче. По-често не дават…
Разписанието е просто блян, като Бойковите задръствания са прекрасно оправдание. Прилагам линк с маршрута на случайна маршрутка http://www.vbox7.com/play:d23e072a а ето и резултата на идейниа шофьор
Шофьорът продава билети (някой път само взима пари) докато кара, спира внезапно независимо къде се намира в случай, че види някой да махне, с което се получават екстремни ситуации.
Спрях една маршрутка, номер няма да казвам, със запотени джамове, нищо не се виждаше вътре, и влязох. Тогава бях изненадана, ужасно изненадана, и то не приятно.
Може да звучи като виц, но за една минута успях да преброя тридесет души в автомобил, предвиден за не повече от четиринадесет пасажери, при това седнали. След като успях да се хвана за един лост, за да не падам при всяко набиване на спирачките (един приятел си беше спукал едно ребро по този начин в друга маршрутка, съвсем сериозно), започнах да се адаптирам и да разглеждам внимателно останалите пътници. Правостоящи пенсионери и седнали пубери с халки на носовете и слушалки на ушите. Само аз ли бях възмутена, не се знае, всички си мълчаха.Единственият щастлив човек в тази бъркотия беше шофьорът, който си броеше паричките на всеки светофар и тактично звънеше на колегите си да ги пита къде са, явно много се обичат тия момчета. Мъчението ми продължи около двайсет минути, приближавах дестинацията си, когато нещо абсурдно се случи - колата спря, за да се качи още един човек. Както казах и преди, нямаше повече място дори и за малко дете. Изведнъж една дама се обади:- Господине, как ще се поберем, не е възможно!Маршруткаджията като печен бизнесмен отговори:- Е как, госпожо, ще се мръднете назад и готово, ще се сместим!
Пътуването в маршрутка трябва да се обяви за екстремен спорт. далеч по-голяма ръганица отколкото в градския е и те карат такива пози да усвояваш, че йогата е нищо пред това.
